Агресия срещу журналисти

e8f382be8937e9057985e349413316db

Агресията над журналисти в днешно време е доста често срещано явление. Постоянно в медиите се появява информация за случаи на побой или някакъв вид сплашване на хората от журналистическата гилдия. Тази тема започна да се разглежда по-широко от медиите и на агресията започна да се гледа като нападение срещу свободата на словото. Телевизиите, вестниците и сайтовете са пълни със заглавия за подобни случки. Въобще цялото човечество сякаш изживява такъв период в своята история, пълен с убийства, побоища, насилие и ограбвания. Аз обаче искам да разгледам един по-различен вид агресия срещу словото – тази срещу спортните журналисти. Тя сякаш не е толкова разглеждана и на нея все още се гледа като бой между спортни агитки, един вид нещо нормално.

Нещата в спортно отношение между Западна Европа и Балканите е коренно различна. Колкото и банално да звучи, тези неща, който се случват тук днес, са се случвали по стадионите на Англия и Германия 80-те години на XX век. Всички тези побоища и цялата тази агресия по българските стадиони би трябвало да е провокирана от нещо, да е обяснима агресия. За жалост не е така, това побойническо държание понякога се дължи на чисто футболната принадлежност към някой отбор, но друг път не. Агресията над журналисти по българските стадиони наскоро стана изключително модерна кампания, подета от така наречените фракции и агитки. Незнайно защо медиите станаха враг на тези формирования, според които журналистите винаги преиначават фактите и обръщат нещата срещу футболните фенове и хората, наричащи се „ултраси”. Затова журналистическите екипи, които са изпратени на мястото на определено спортно мероприятие, често получават обидни реплики,  хвърлена по тях пиротехника, плюнки, а понякога и някой друг ритник. Причина почти винаги липсва … само защото са журналисти. Наскоро станахме и свидетели на подобна случка – репортерът на bTV Димитър Тасев пострада по време на приятелската среща между ЦСКА и Марица Пловдив. Инцидентът се разигра в края на мача, когато пратеникът на телевизията реши да се включи пряко от стадиона в една от емисиите. Точно при включването на камерата по него бяха хвърлени пиратки, които го стреснаха и той падна на земята. След случката цялата публика започна да се държи като обезумяла, хората се подиграваха на репортера, а други започнаха да пращат по него обидни реплики. Според мен това не е нормално, това не е допустимо за страна в Европа, това е най-малкото нехуманно. Може би такова държание би било приемливо за варвари или нецивилизовани хора, но не и за футболни фенове. Не е ли това унижаване на друг човек, би бил той журналист, полицай или фен на друг отбор ? Спортът определено не учи хората на агресия към другите, а на спортен хъс и амбициозност.

Наскоро същият този репортер беше отново в центъра на голям скандал и беше нападнат, но този път вербално. След края на един мач в Разград, Димитър Тасев попита собственика на ФК Лудогорец Кирил Домусчиев какво мисли за празните седалки на стадиона и получи доста звучен отговор, а именно: „ … Ти говориш некви глупости, ако искаш да ходим да прегледаме видео материалите. Или си олигофрен, или не знам. Къде ги видя тия празни места, айде обясни ми ? С ологифрени не ми се говори ! Повече не искам да те виждам и да говоря с тебе. Изчезвай, повече с тебе не искам да говоря.”. След тези слова Кирил Домусчиев беше остро нападнат от цялата журналистическа гилдия за потъпкване на достойнството и обидата към репортера. Според мен подобна реакция е недопустима, особено от такъв виден бизнесмен на такъв пост. Не е приемливо такова поведение към един човек, който се опитва да си свърши работата.

В един друг по-брутален случай, ултрас преби журналистката от „Бургас 24” Стилияна Божидарова по време на тренировка на Нефтохимик Бургас. Репортерката разказва, че след заниманието на футболистите към нея се приближили група фенове на тима. Разправията започнала заради статия на журналистката, в която тя обвинявала същите тези хора в насилие над футболисти на Нефтохимик след загубен мач. След проведен кратък диалог, един от феновете побеснял и ритнал репортерката в корема, а след това последвал друг ритник, с който я повалил на земята. Реакцията на хората от ръководството предотвратили още по-зверски побой. Според журналистката всички хора в отбора познават тези хора и са запознати с действията им. За жалост институциите не се отнасят сериозно към тези случки и оставят виновните на свобода. Подобни лица се разхождат съвсем спокойно по улиците на градовете в България, а полицията не взема никакви адекватни мерки за спиране на този футболен терор.

За жалост това са само три от по-известните и скорошни случаи на подобни нападения. Най-вероятно има още десетки такива. Доста години тази професия е потъпквана по всякакъв начин и тези случки са едно абсурдно доказателство за това. Не е нормално хора с качулки да се разхождат свободно из улиците и да раздават правосъдие за нормално свършена работа от страна на репортери и медии. Според мен това, което се случва е недопустимо. В българския спорт няма място за подобни личности. Все пак същите тези хора някой друг ден ще срещнат дете или нормален човек с шал или артикул на друг отбор, а реакцията се съмнявам да бъде различна, освен агресивна. Няма да има нормален футбол в България, докато фенове замерят журналисти с пиротехника и се гаврят с тях, собственици и големи клечки се разпореждат и накърняват достойнството на други, а жалки хора, наречени ултраси, пребиват беззащитни репортерки.

Велислав Филипов

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s